Неусетно компанията около огъня огладнява. Какво по-подходящо нещо има от това да огладнееш посред нощ в Балкана, до огъня. Малчуганите са пратени да съберат картофи от градината. С леко чувство на вина (не са сигурни, дали е редно) и гъдел на вълнение изкопават няколко картофа на слабата светлина на фенера. Големите ги заравят в жарта на утихналия огън и обещават да извикат лапетиите, когато са готови. Те пък сядат наново по тревата, за да си разказват истории. Истории за гората, в която никога не са влизали.
В тази гора живеят другите. Те я пазят от хората, защото са шумни и нахални. И не заслужават да се разхождат там и да се срещат с горските същества.
А знаете ли за скалния господар? Той живее в планината, в пещера? Подхваща едно от хлапетата. Тая пещера е много нависоко. В нея живеят орли. Тези орли не са обикновени, те са пазители на планината. Когато кръжат в небето следят, дали всичко е наред и ако някъде има беда бързат да съобщят на господаря си. А той живее в тая пещера и ако иска се превръща в човек, ако иска става на орел. Крилата му са мощни, а очите остри. Нищо не му убягва.
Живеел той в тая пещера от незапомнени години. Неговите братя птици кръжали навред из небесата, за да дирят храна и нови приключения за своя господар. Той бил прочут навред със сила и храброст и всеки орлов крясък носел славата му. Дори и най-храбрият мъж се сепвал щом видел в небесата да се рее някоя от величавите птици. Негов дълг бил да опази планината от разруха и терор.
Веднъж във владенията му престъпил човек. Смелчага бил и безразсъден, защото не се спрял пред реещите се орли. Знаел той, че там живее господар, по-чуден и богат от всеки друг. И не искал да се върне преди да го съзре с очите си. Вървял човекът и вдигал шум с нозе, пляскал с ръце и пеел силно. Щом орлите взели да кръжат все по-близко се поспрял. Кажете на владетеля си, че съм тръгнал да го диря, провикнал се към тях. Искам да го видя със очите си и да взема едно от перата му за спомен! Орлите закряскали възмутено, завихрили се над човека, щели да го изкълват. Най-старият от тях им проговорил, рекъл им да оставят човека да върви. Щом един от тях е дошъл, казал им, и друг ще дойде. Литнете над горите и полята и потърсете другарите му. Тези, на които ще покаже перото. Като ги намерите, върнете се при нашия господар и му разкажете, що сте видели и чули. Аз сега ще ида да му кажа, що за гост му иде. Рекъл орелът и се понесъл като вихър към високата пещера.
Човекът видял как птиците се разлетели отведнъж навред и се засмял. Дано не е измислица този цар, помислил той и тръгнал пак към върха на скалата. Вървял дълго и се уморил. Малко преди да стигне до пещерата полегнал да си отмори. Наблизо ромоляло поточе. Неговата песен така го успокоила, че човекът неусетно заспал. Присънило му се същото място, на което поспрял да си почине и наяве. Причуло му се , че поточето ромоли и пее песен с човешки глас. Като се поогледал съзрял нещо да блести сред дърветата близо до водата. Тръгнал бавно натам и що да види-млада жена пеела насред гората, облята в светлина. Като сребро блестяла дрехата й, а кожата й била като мляко, косата дълга, руса. Толкова светла, че чак очите се насълзявали от блясъка й. Красотата й оставила човека без дъх. Не можел да откъсне очи от нея, а тя пеела и разресвала косата си, пеела и не поглеждала назад. И както пеела така, рязко се изправила и се хвърлила във водата. Мъжът се втурнал след нея и в този миг се събудил. Сепнал се и отведнъж разбрал, че освен ромоленето на потока чува още нещо. Някой извикал за помощ. Хукнал към водата и ето там се мярнала тънка бяла ръка. Посегнал да я хване, но потока отведнъж станал буен и отнесъл момичето със себе си. Човекът се уплашил, хукнал по брега, искал да спаси красивата девойка от съня си. Дълго тичал покрай потока, взирал се в разпенените води. Накрая грохнал от умора се свлякъл до стар дънер и горчиво заплакал. Не виждал ни следа от удавницата, дори се усъмнил, дали не се е втурнал след видение. Паднала нощта и човекът се покатерил на чворесто дърво да е далеч от зверовете и да е скрит от зорките очи на планината. Ще намеря този цар и ще нося едно от перата му на гърдите си, зарекъл се човекът. Сънят затворил очите му. И ето го насред клонака, а до него седи жената от потока. Реши косите си и пее. Цялата грее като обсипана със звезди. Пее и не поглежда към него. Разресва дългата си златна коса и я разстила над нощта. Човекът не смее и да гъкне. Не иска да я стресне и тя да избяга. Отведнъж тя млъква. Сякаш нещо я тревожи. Ето, че се оглежда и го вижда. Той стреснато протяга ръка, а тя му се усмихва. В сърцето му се врязва тая усмивка, опива го и го привлича. Не може да спре да я гледа, очите й сякаш му се усмихват и го канят. Толкова тъмни и толкова сияйни. Погали косите ми, му казва глас като дихание и след миг е покрит от рус водопад. Да ти помогна ли да ги разрешеш, пита той. Не, погледай как ще ги сплета, му отвръща тя. И както му го казва тъй и почва да плете косата си, пръстите и бляскат като кристали, плете и плете, не спира цяла нощ.
Така мъжът спал непробудно, а като се събудил чувствал се добре. Усмивка греела на лицето му и тръгнал пак да дири планинския цар. Така и не го намерил. Лутал се сред планината ден след ден, все не намирал пътя. Все на едно и също място стигал. Така и не могъл да се завърне. Погинал нейде в планината, в плен на самодивска мрежа. А онези, що го чакали разбрали от случаен пътник, че другарят им се е погубил. Паднал от върха на скалата, където казвали живеел някакъв планински цар. Така другарите му не го и потърсили. Тръгнали си по живо по здраво и не видели как странникът полита в небесата и надава крясък към братята си орли.
Децата се смълчават. Големите нещо се хихикат, хич и не поглеждат към хлапетиите край газовия фенер. Заради фенера ли или заради нещо другo, ама са се скупчили едно до друго сякаш са слепени. Всяко гледа да е по-близо до светлинката, и да не поглежда зад гърба си. Там е нощ. Като е готов картофът другите ще ги извикат. Ще хапнат и ще лягат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар